Колко често отпразнуваме деня — с неговите победи, разочарования и емоции? Покрай върволицата от задачи и спешни неща, сякаш оставяме дните да преминават бързо един след друг. А дните са различни и шарени, специални и важни. Всеки един от тях.

За да отбележим всеки един ден, в семейството ни използваме техниката от метода дизайн мислене “Check-in/Check-out”— или да “отваряме” и “затваряме” дните. Така си даваме сметка за общата картина, засилваме емпатията и създаваме сплотеност — кой какво му предстои, как е настроен към днешния ден, какво го безпокои, какво е преодолял днес, какво ново е научил, какво ни е накарало да сме смеем силно, разбираме важни факти, говорим си за чувствата, напомняме си за задачи, дискутираме недоразумения и разрешаваме проблеми. Влизаме в деня с усмивка и излизаме от него с настроение.

Отваряме деня по време на закуска или по път (в колата, метрото, пеш), като всеки има по минута-две, за да поговорим за сутринта и за предстоящия ден. Участват всички - ние разказваме в колата на път за градината и вървим по часовниковата стрелка, като винаги питаме кой иска да започне пръв.

За сутринта всеки споделя как е минала за него/нея. Кое се е получило много добре, защо ли и как можем да го запазим за всяка сутрин: "Имах време да чета книжка преди закуска, защото станах навреме - а това стана, защото легнах навреме". Или ако има нещо, което не се е получило добре, то как може да го променим още утре: "Бързахме много, защото не знаех кои дрехи да си облека, защото не си бях оправила дрехите от вчера вечерта". Това е добър начин, с който провокираме децата да мислят за техники, които могат да използват, за да подобрят даден момент - и ние, съответно, да им съдействаме проактивно ("Помниш ли, че трябва да легнеш навреме, ако искаш да имаш малко време утре сутрин? Сега е добър момент да тръгнеш към банята" или "Помниш ли днес сутринта какво реши в колата - че ще приготвяш дрехите си от вечерта, за да ни е по-леко сутрин? Хайде сега да го направим").

За предстоящия ден си споделяме най-общо какви са ни плановете: кое е най-интересното нещо, което очакваме с нетърпение днес, какво важно трябва да помним (да намеря мечо, да пия вода, да се извиня, да не си развързвам косата и други дреболии) и как ще мине вечерта, когато се видим пак (прибираме се вкъщи, ще сме навън с колела и футбол, ще ходим на гости при приятелите, ще вечеряме навън, мама ще закъснее, с татко ще готвим). Така всички сме подготвени и очакваме деня спокойни и с усмивка.

А когато сме готови, непосредствено преди да отворим вратите на колата, за да слезем, всички заедно казваме силно: “1,2,3 - днес ще бъде един супер дееен!”

Вечерната сесия винаги е малко по-продължителна и отпусната. Ние си разказваме точно преди сън, когато децата са вече в леглата, на загасени лампи, когато принципно сме предразположени да споделяме повече неща. Аз разказвам последна, защото всички искат да са първи :) Сони (6 г.) е изключително детайлен, Ани (4 г.) е фен на по-впечатляващите неща, дори да са се случили преди месец и да ги е споделяла дузина пъти оттогава.

Започваме с хубавите емоции: “Какво много интересно нещо прави днес?”. Насърчаваме децата да си изберат само едно. Дори и когато някой държи да изброи хронологично по факти ("като ни оставихте, първо имахме кръгче, там говорихме за..., после работих с..., излязохме на двора, там паднах, ама не плаках, на обяд имахме…"), след това винаги стимулираме да си избере едно, което е било най-интересното за него/нея. Така с времето всички свикнахме да резюмираме :)

След това минаваме към по-конструктивната част: “Имаше ли нещо, което не се получи добре днес?”. Сони не пропуска да си спомни за неща от сутринта или какво го е натъжило или наранило. Ани не обича да си разваля хубавите впечатления и редовно първо отговаря, че е нямало такова. Тогава напомняме неща, за които сме чули и знаем, а и Сони се включва, понеже учат заедно. Следва може би най-съществената за децата част - тази с решението. "А какво можеш да направиш, за да го промениш още утре?". Сони вече няма нужда да му задаваме въпроса - той директно дава решение, след като е споделил предизвикателство. Ани опитва да измисли и вече все по-често има предложения. Ние се намесваме рядко - опитваме да предложим нещо различно или по-лесно. Всеки сам избира какво да опита на практика.

Затварянето на деня е ключово за нас, без значение дали сме у дома или на почивка. Така научаваме много един за друг, свикваме да говорим за себе си, плановете и чувствата си, споделяме си хубави и тревожни моменти, разпитваме се за нови необичайни неща, които са ни направили впечатление, дискутираме проблемни ситуации и даваме идеи как да ги разрешим.

Голяма част от екипите в компаниите, организациите и стартъпите имат свои практики за започване и завършване на деня - и това не е случайно. Основна полза на тези техники, когато ги прилагаме у дома е, че показваме на децата си, че те (могат да) контролират много от моментите през деня и им даваме лесна система, по която могат активно да им влияят. И не се заблуждаваме, че всичко работи веднага или е лесно - нито им спускаме "верен" отговор (според нас). Това, което правим, е заедно да свикваме с един много полезен мироглед - без значение къде си стигнал и с какво се бориш в момента, винаги има начин да продължиш напред.​

И не на последно място - лягаме спокойни и готови да посрещнем утрешните приключения.

Искате да получавате редовно текстове като този?

Запишете се за имейл бюлетина ни.

Желаете да опитате нещо различно за вас и детето ви?

Пробвайте нашия летен пакет с 5 мисии.

.

Снимка: Pexels