Първа година съм в университета и е първи час по История на политическите идеи с един чудесен професор по арабистика. Аз нещо не можах да се ориентирам и вдигам ръка. Започвам с думите: “Професор Чуков, аз имам един глупав въпрос, дали…” Тук професорът ме прекъсва веднага и с най-голямата усмивка на света ми казва: "Колега, глупави въпроси няма, има само глупави отговори и я да видим дали аз ще се справя с отговора." Защото въпросите са ключови - те движат хората напред, те създават иновациите, те въртят планетата и изстрелват човечеството нагоре. Затова е важно да ги има, да идват постоянно, да им обръщаме внимание и да не спираме да ги задаваме. Отговорите са инструментите на въпросите - те ни помагат да намираме информация, да опитваме варианти, да търсим допълнително и да учим как да задаваме все по-добри и и все по-интересни въпроси в живота си.

Затова и отговорите са едно от силните ни оръжия като възрастни. Те имат силата да мотивират, да разубеждават, да окуражават, да натъжават, да провокират, да отказват, да вдъхновяват. От отговорите зависят и въпросите. Някои отговори карат въпросите да спират - това са лошите отговори. Докато други отговори ни окриляват - искаме да знаем повече, да проверяваме и на други места, да пробваме и да не спираме, да обсъждаме и да действаме.

Всеки ден като родител минавам през много въпроси от децата си, които изискват конкретни отговори - или поне аз така си мисля. А като възрастен, аз разбира се зная всички отговори, мога да дам поне три решения, мога всичко да поправя, да спусна ясни инструкции как да стане по-добре. Освен, че имам опит да дам най-разнообразни отговори, мога и веднага да изляза от всяка ситуация, която не ми е комфортна. Мога, нали?

Но всички тези варианти по-горе имат едно общо помежду си - те са ориентирани около мен и моя родителски имидж. “Мама знае всичко, мама може всичко”. Ей, че хубаво звучи, нали :) Всъщност, отговорите зависят от моето настроение, желанието да отговоря, да бъда знаещ родител, да съм готова да посрещна всеки въпрос, да покажа как да стане най-добре, да спестя малко време, да спестя на малкия човек излишни усилия, да е всичко наред и както трябва. Така изглежда от моята гледна точка. Но това ли е смисълът на отговорите - да ми изглеждат на мен тип топ, да работят добре за мен? Ако се поставим “в обувките” на детето и го сложим в центъра на тази ситуация, ще видим нещата по-различно.

В дизайн мисленето всичко започва с по-доброто познаване на хората, ситуацията и средата им. Методът е базиран на емпатия - да разберем по-добре тези, за които създаваме, да видим света през техните очи, за да открием техните нужди. Детето задава въпроси, за да получи отговори. Нека да помислим върху последните десет въпроса, които сме получили - ще видим една друга картина, ще се появи втора сюжетна линия. Децата ни питат не само, защото не знаят дадени факти (чиито отговори могат често да намерят бързо и сами), а и защото не са уверени как да действат в дадена ситуация, не са сигурни кое е "правилното" и нямат опит в света на възрастните с неговата различна структура и правила. Нашите малки съкровища приемат всеки отговор, който получават, без да го поставят на съмнение, защото ни обичат безкрайно и ни се доверяват безусловно. В ранните им години, ние сме (почти) всичко за тях и е добре да използваме това разумно. Нашите отговори могат да помогнат на децата ни да вървят напред самостоятелно и успешно, но могат и да не работят в тази посока.

Затова нека опитаме да сменим подхода. Нека се фокусираме не върху предоставянето на готов смлян краен отговор, а върху предоставянето на начини да стигнем до този отговор. Нека в отговора ни води процесът, а не крайният резултат. И така, какво ще стане, ако сменим отговорите с въпроси? Вземете секунда да си го представите, като приложите ситуации от тази сутрин. Едно от моменталните последствия е да накараме детето да мисли само̀, да стига до изводи само̀, да опитва да разрешава ситуации само̀, са пробва варианти (част, от които няма да работят), да намира начини, да търси информация. И така, с един наш отговор-въпрос, ще постигнем доста неща. Ще поработим и върху уменията му, и върху характера, и върху цялостната нагласа към света и себе си като част от този свят.

Нека сега сравним къде отваряме вратата към нещо повече и къде я затваряме за децата. Ако отговорът ни води до още въпроси, още по-добре.

• "Мамо, кой панталон да си приготвя за утре?" 
  • Вариант 1: "Сините дънки."
  • Вариант 2: "Не зная. Провери ли прогнозата за времето и така да прецениш? Или да я проверим заедно?"
• "Тате, колко вилици да сложа на масата?" 
  • Вариант 1: "Четири."
  • Вариант 2: "Преброи ли колко човека ще вечерят днес?" 
• "Мамо, защо този човек рови в кофите?" 
  • Вариант 1: "Ами, такъв е животът!"
  • Вариант 2: "Ти какво мислиш, защо прави така?"
• "Тате, колко планети има в Слънчевата система?" 
  • Вариант 1: "Бяха девет, вече са осем, защото махнаха Плутон, тъй като е твърде малка и ......."
  • Вариант 2: "Това не го ли учи в училище?" (и тук отговаряме с въпрос, нали така...)
  • Вариант 3: "По мое време бяха едни, сега май нещо се смениха ;) Къде можем да проверим?"
• "Мамо, сестра ми пак и пак и пак не си прибира дрехите и са пръснати навсякъде!"
  • Вариант 1: (пропускам си го покрай ушите и не отговарям).
  • Вариант 2: "Може би сестра ти има нужда от съвет. Ти какво би я посъветвал да направи сега?"
• "Тате, искам сега да започна да строя с Лего!"
  • Вариант 1: "Не може сега, време е за вечеря."
  • Вариант 2: "Имаш ли достатъчно време? Искаш ли да видим колко има до вечеря и ти да решиш дали да е сега или после?"
• "Тате, какво е секс?"
  • Вариант 1: "Огледай се, сега ли му е времето на това или имаме по-важна задача в момента?"
  • Вариант 2: "Искаш ли да питаме майка ти? ;))))"

В целия този текст никъде не споменавам, че детето ще е въодушевено да му се налага да мисли, нали? А то определено ще трябва :) С всеки отворен въпрос ще накараме децата да прилагат всякакъв вид мислене, за да стигнат до отговор - логическо, критично, по аналогия, по асоциация. И да стигат до отговор, за който ще трябва да питат, да търсят, да пробват, да не им се получава, да се трудят, “да си губят времето”, както казват и моите деца понякога. 

Но с течение на това “загубено” време ще забележите една промяна. Въпросите, които ще идват при вас ще са други - предизвикателни, принципни, лични. Защото за тези първите, лесните, ежедневните, детето вече ще може да намира отговорите само̀. Ще усетите и промяна в самите деца - ще ви се стори, че са пораснали, сякаш могат повече и знаят повече. А не е ли това най-голямата ни радост? Не е ли това една от най-важните цели, която гоним като родители?

Искате да създавате безценно време с децата у дома?

Опитайте семейната ни програма "Дизайн откриватели".

Искате да получавате редовно интересни неща от нас?

Запишете се за имейл бюлетина ни.