За тези от вас, които ни познават - знаете, че обичаме да пътешестваме много и така да наблюдаваме птиците, да изследваме пеперудите, да правим мисии и да имаме чудесно семейно време заедно. Сони и Жоро са бърдъри и за тях наблюдаването на птици е от първостепенно значение, на което всички се радваме и споделяме активно.

За тези, които ни срещат за първи път - здравейте! Ние сме Ани (6 г.), Сони (8 г.), Цвети и Жоро, създатели на Red Рaper Plane и приключенци по душа. От вече година редовно публикуваме нашите "пътеписи", както ги наричат приятелите ни, в които разказваме и показваме къде какво ни се случва. Решихме да ги изнесем в нашия блог, за да можете да им се радвате по-пълноценно.

Къде отиваме днес? Хайде, напред!

Последните седмици на карантина тежаха осезателно върху всички приключенци у дома и чакахме с трепет момента, в който щеше да ни е позволено да пътуваме сред природата. И ето, дойте първи уикенд без КПП-та!

Съботата беше резервирана за Global Big Day (световен ден за наблюдаване на птици), където Жоро и Сони регистрираха 100 вида птици за 12 активни бърдинг часа и с това дадоха силен тласък на позиционирането на България на второ място в Европа. Ето тук вижте нещо много интересно по темата. Тази година България направи рекорд с 255 вида за един ден, йей!

Неделята, обаче, беше обещаваща за пълноценен ден на язовир Веринско, за който ни трябва много слънцезащитен крем. Потеглихме, магистралата беше почти празна и в колата Сони не спираше да разказва за вчерашните птичи приключения. Ани си разглеждаше книжка, уж не го слушаше, но се включваше активно с въпроси.

На място язовирът изглеждаше значително по-добре от преди няколко дни, когато първо опитахме да го посетим. Над него се рееха ята с десетки рибарки, които бляскаха в бяло далеч на хоризонта. Само няколко рибаря нарушаваха забраната за лов на риба в период, когато си хвърля хайвера. Спокойствие и красота :)

За мен имаше друга емоция. По път видях поляни, осеяни с диви орхидеи и чаках колата да спре, за да отида до тях и да ги разгледам. Това е обикновен салеп, както ми помогнаха специалистите в тази област и обясниха, че там, на Веринско, климатът е много благоприятен за този вид орхидеи (по-точно е "субконтинентален"). Все още не мога да повярвам, че по поляните около язовира ей така си цъфтят стотици орхидеи. Колите си минават върху тях и нямам представа дали изобщо знаят какво е това наситено лилаво мъниче, което грее измежду зелената трева.

(Сега предстои гръмко мое видео за орхидеите, на което непрофесионално измествам техния хабитат от субконтинентален в субтропичен, за което моля за разбиране и извинение. Ще ставам по-добра с времето :))

Ловът на пеперуди беше почти успешен - техниката се овладя трудно, пеперудите ставаха все по-малки и бързи (според децата), а слънцето не прощаваше на никого, бил той бърдър, лепидоптерист, цветар-ентусиаст или рибар, решил да нарушава забраната за риболов през май.

А пускането на пепрудите е още по-забавно и от улаването им. Разбира се, бяхме си забравили чудесния определител за пеперудите в Европа. А и около язовира няма добър обхват, така че и онлайн сайтовете за идентификация бяха недостъпни. Щяхме да ги определяме по-късно, а засега се задоволихме със снимка и удоволствието да ги пуснем обратно.

Обядвахме и дойде онзи момент на лек спад в настроението, който може да бъде съпроводен със спорадични дрязги, заяждане и разваляне на момента. Всеки опит за диалог в тези моменти е просто безсмислен, защото на всички ни се спи, но само двама от нас са готови за тази смела крачка. И това не са децата :) Та, в тези моменти ...

трябват други решения! Решаваме да се отправим на предизвикателство да създадем нашия остров-мечта, която е част от мисията, която правим в момента. Започнахме, като си поговорихме за видовете острови. Нямахме интернет и не можахме да последваме линковете, но пък се оказа, че доста можем да говорим по темата и всеки има мнооого какво да каже :)

Извадихме листа и моливи и напред по плана. И стана много интересно - оказа се, че всеки от нас има напълно различна визия какъв тип да е островът и какво точно иска да има на него. Като човекът, който е създал мисията, аз неизбежно мислех няколко стъпки напред и вече си представях как десетките идеи трябва да се сведат до три... Жоро, като опитен обучител по дизайн мислене, следва с усмивка процеса и вади още идеи и още идеи от децата и от мен...

Сред идеите по листата хартия четем разни такива работи: къща-понтон; висящи градини; дървото на Пипи, в което расте лимонада и пасти; наблюдателница за птици; плаж с бял пясък;, залив с кей за скокове; тропическа гора; изгаснал вулкан; езеро край брега; пясъчни дюни; пещера над водата с въже, като на Пипи. Добър старт :)

(Ако искате да ви изпратя предизвикателството, пишете ми по мейла)

Спираме дотук. Всички са концентрирани, но изморени от мислене и мечти и е време за игра. Не е добре да се преуморяваме с мислене :) И Жоро извади жокер от задния джоб и измисли игра за чудо и приказ. Кръстихме я "Право нагоре" и дали можете да се сетите как се играе :) Много, много е важно да имате вятър, за да е истински интересно!

Слънцето поизгасна, появи се свеж вятър и се поразхлади. Всички живнахме :) Дойде време за футбол, а малко след това стана време да се приберем у дома.

Чао, Веринско! Мисленето по острова на нашите мечти продължава. Нямам търпение да видя дали дървото с лимонада и пасти ще влезе във финалната селекция (моя идея е :)).

Искате да получавате редовно интересни неща от нас?
Запишете се за имейл бюлетина ни.

Искате да създавате безценно време с децата у дома?

Опитайте семейната ни програма "Дизайн откриватели".