Днешният ден е хубав ден - малко по малко идва лятото, ваканцията и безкрайните дни, пълни с безгранично щастие и време за подаръци, защото е Денят на детето. Честит празник, слънчица! Тази и миналата година ние, големите, за пореден път показахме, че сме по-добри в това да ви избираме балони, нови рокли и коли с дистанционно, отколкото да мислим за по-добрия ви свят. Но пък ще ви гушнем силно и целунем по двете бузи за празника.

Защото ние, големите, вярваме, че 1-ви юни е ден на сладоледа. Прекъсваш важната си работа, излизаш навън сред хората, отиваш за сладолед, взимаш важното решение дали да е на пръчка, фунийка, чашка, ванилов или ягодов, и в общи линии вече празнуваш. Но какво празнуваме, май не знаем. Празнуваме, че през целия ход на човешката история с децата винаги сме се държали зле. И не спираме и днес. 1-ви юни отбелязва, че децата са човешки същества с равни на нас права и ние е време да го разберем. И още не сме го разбрали, хем всяка година празнуваме.

Не го разбрахме и последната година и половина на поредната човешка драма с Covid-19. Децата загубиха толкова много - членове на семейството, връзката с приятели и учители, магията на ученето, емоционалното си здраве, някои финансовата си стабилност у дома, хобитата си. И от всички тези неща, ние избрахме да се фокусираме върху пропуснатия учебен материал и спаднал академичен прогрес.

Не помислихме колко устойчиви и адаптивни се показаха децата ни в тази ситуация, а си  потвърдихме за пореден път, че имат нужда от поправка и ремонт. И нали училището е като сервиз в годините на гаранция, изпратихме ги още един месец там, във времето им за ваканция. Да ги дооправят. Но трябва да знаем, че министрите се сменят, а последствията от грешно подредените образователни приоритети - учебният материал преди детето, са дългосрочни за обществото. Въпреки, че светът ни предостави чудесната възможност да ги пренаредим по-умно, ние отказахме, защото си имаме по-важна работа.

Никога в българската образователна система (и у дома, май, но да не влизаме в такива детайли, че е празник, нали) не сме поставяли на първо място фокус върху социалните и емоционални нужди на децата - усещането им за сигурност, самоуважение, академична увереност, усещане за смисъл и добавена стойност от ученето. А качеството на взаимоотношенията с децата в училище има повече въздействие върху ученето и развитието им от всеки един друг фактор - не още тестове, не страх, не по-дълга учебна година. И това важи дори и за обръгналия, горд балканец, който вирусът не го лови. Неудобно е вече да не четем научите публикации по темата, а да продължаваме да бълваме образователни политики и стратегии.

Не става въпрос, че няма академични загуби. Става въпрос, че не това е важното за развитието на децата ни днес и по принцип. Неусвоеният раздел по околен свят ще се навакса бързо, но не и смачканото и вече тотално загубило интерес и мотивация дете. Ние виждаме огромния размер на проблема във всички класове и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-сериозно става предизвикателството. Дали не е време да помислим какво е най-добре за развитието на децата ни, а не как на нас ни е най-удобно? Дали, всъщност няма да се окаже, че тези две неща ни водят в една обща посока като образователна политика?

Можем ли след всичко, което преживяхме и научихме през последната година и нещо, да намерим воля да се преборим с ригидната стара система, да дадем свобода и самостоятелност на учители и ученици, да върнем магията от ученето в класната стая и да възнаградим децата с предизвикателна, увлекателна и смислена дейност, която да доведе до една нова, по-добра и значима ера в българското образование?

Пък сладоледът винаги е добре дошъл! Той няма нужда от специален ден. За разлика от децата ни. 

Честит 1-ви юни!

Искате да получавате редовно текстове като този?

Запишете се за имейл бюлетина ни.