Return to site

На мисия да създаваме и разказваме наши собствени истории!

 

Автор: Ели Унджиева, мама-рекордьор на Red Paper Plane

Снимки: Ели Унджиева

 

· Родители

Пишейки за последната играна от нас мисия на Red Paper Plane, няма как да не споделя първо няколко думи за Тео. Той е дете, което проговори много рано — с богат речник, чудесни, красиви пълни изречения, дори без бебешки думички. Но някъде по пътя на израстването забелязах, че не може (или не иска) да ми разкаже деня си, че му е трудно да ми предаде случка, без да се наложи да задавам доста изясняващи въпроси. А ако разказва на човек извън семейството, беше още по-сложно. Често хората бяха объркани от това, което им казваше и ме поглеждаха въпросително — “Какво е станало, кой е дошъл, какви са тези камъни? Кой е паднал? Защо? Как?”

Определено темата ме притесняваше. Като отговорен родител, четях допълнително за това как да му помогна. Започнах да си записвам идеи за въпроси, различни от „Как беше денят ти?“ — опитвах, току виж може да реши да разкаже нещо. В колата говоря, в къщи чета, детската библиотека у дома превзема смело рафтовете ни. Да, ама не!

Red Paper Plane разработиха Мисия: Разказвач, още когато Тео беше на 3 години. Да си призная, знаейки какво е у дома, дори не му я предложих. Пробвахме много неща междувременно, но той си остана все така… “неразказващ”. Завиждах на майките, които знаеха даже (с извинение) цвета на сопола на всяко приятелче от градината и откъде бил новият шал на учителката.

Скоро обаче видях отново мисията и си помислих: „Защо не?“ Заредена с лични съвети (благодаря, Цвети!) принтирах, подвързах и показах мисията. Радостта от дневника беше голяма — лесно ще го носим навън, при баба, в парка и на плажа. А картите са нещото, което го грабна веднага. Оставих Тео да ги изреже сам, прочетохме предизвикателството заедно и започнахме.

Тоест, аз започнах — по настояването „Мамо, хайде ти първа“, а когато дойдеше ред на Тео, той избираше същите карти като мен и преразказваше моята история. Така разказвахме заедно няколко дни, докато в един момент не се престраши да започне сам. Откри си любими карти, повтаряше истории, като ги надграждаше с повече подробности. Сам ме подканяше да играем и напомняше за мисията постоянно.

Изключително забавен се оказа вариантът на играта, в която теглихме обърнати надолу карти и се падаха герои, които може би нямаше да избере сам — принцесата с подводницата преживя страхотни приключения! Така се стигна до историята за пирати и космонавти, които и до ден днешен странстват на планетата Нептун. Така с Тео отговорихме на финалното предизвикателство на мисията — напиши своята любима история в дневника.

Това е мисията, в която успяхме да въвлечем баба с дълъг педагогически стаж, да ангажираме изморен татко, да впечатлим логопеда и да споделим с гостенчетата си. Това е най-вече и мисията, от която всички видяхме много бърз и конкретен ефект — Тео вече споделя! Разказва какво е правил, каква игра е измислил с приятелчето, защо вече не играе с Калина, какво са си говорили учителките. Това е нещо наистина ново вкъщи!

Братчето му, Мат, също разказва — нищо че няма още три години. Сега повтаря историите на брат си, но добавя и негови смешни неща. Наистина е голяма забава.

Картите вече си имат кутийка и със сигурност няма да се разделим скоро с тях. Имат чудесно подбрани картини, ясно разпознаваеми от деца, с допълнителни дребни детайли, които внасят нови моменти при всяка следваща история. Нашите карти си имат запазено място на леглото на втория етаж, като след приказката, която разказваме на Мат за лека нощ, следва историята на Тео.

All Posts
×

Almost done…

We just sent you an email. Please click the link in the email to confirm your subscription!

OKSubscriptions powered by Strikingly