Return to site

Хей, Google — а аз имам ли супер сила?

 

Автор: Цвети Камова

 

· Родители,Учители

Днес четох голяма статия от Влад Савов в The Verge за новите продукти на Google. Усещането за тревожност съпътстваше всяка дума в текста. И въпреки, че целият ни свят отдавна върви натам, и въпреки, че не е изненадващо и въпреки, че ще направи живота ни по-лесен в доста аспекти, това особено усещане не ме остави до края на материала. Изгледах и видеата и видях същата реакция на водещия от The Verge, който не успя да се усмихне по време на видеото. Даже беше леко нервен.

Интересни неща ни представя Google. Всяко едно с обещанието да ни направи по-добри, да ни спести време и да направи решенията ни по-информирани.

Google Assistant може с човешки глас, интонация и много изкуствен интелект да запази час за фризьор, като промени часа няколко пъти и да̀де обяснение на неочакваните въпроси на момичето в салона, без тя даже да разбере, че не говори с човек отсреща.

Google News ти създава собствен поток от абсолютно пероснализирани по интересите ти новини, филтрирани по качество на изданието, автора и материала.

Google Smart Screen отговаря на всички малки ежедневни въпроси, които възникват в хода на деня — температурата, най-близкия магазин и как да стигна до там и прати ми картата на телефона, пусни снимки, как да сготвя здравословен грах и т.н.

Всичко е супер, 21-век е в своя пик. Само че… защо тази тревога и неспокойствие в статията?

За друго си мислих аз, докато редовете за постиженията на машинното учене и изкуствения интелект преминаваха пред очите ми.

За децата ми.

За децата ни.

За небивалия, необясним и потискащ контраст между онази сцена, на която представяха бъдещето и една обикновена класна стая, в която показват и подготвят единствено за свят, който отдавна го няма. Образът на десетките хиляди деца, които наредени в редици по един или двама, мълчат и решават задачи — оцветяват Африка, повтарят всички заедно какво има в една клетка, запаметяват имена на царе и години, търсят колко плюс три е равно на десет. И немалко от децата в тези стаи знаят, че тези неща телефонът в джоба им ги може по-добре от тях, по-бързо и с по-малко грешки. И, питат се децата, тогава аз какво мога по-добре? А каква е моята супер сила? Какво аз мога да дам на света?

Но точно за тези въпроси, класните стаи мълчат. Няма кой да им отговори. А това са най-важните въпроси в учебния материал днес. Това са най-важните въпроси пред човечеството днес, на които всяко едно дете ще трябва да има отговор. Нещо повече — всяко дете ще трябва да създаде своя отговор и да не спира да го променя и подобрява ежедневно. Като асистентът на Google, който непрекъснато учи и се променя, за да е по-добър във всеки следващ момент.

Има моменти от деня, когато си отделям време, за да помечтая. Мисля за огромния потенциал на всяко дете на тази планета. Представям си какво ли ще е, ако го развиваме. Ако вместо хиляди супер умове на тази планета имаме стотици хиляди само в едно поколение. Как да създаваме поколения, можещи да учат, да решават проблеми, да ги е грижа — какво ли бъдеще щеше да ни очаква? Щеше ли да ни е неспокойно, докато четем тази статия или щяхме да сме щастливи, че вървим напред, защото можем да се справим с всичко? Представям си погледа на децата след време, които ни гледат с усмивка, а не с укор. Увереността, с която те вървят през предизвикателствата и се радват на живота. Спокойствието ни, че сме добър пример и всеки ден даваме най-доброто от себе си…

За един свят, в който всички искаме да живеем.
За едно бъдеще, в което нямаме търпение да отидем заедно.

Искате да получавате редовно текстове като този?

Запишете се за имейл бюлетина ни.

Желаете да опитате нещо различно за вас и детето ви?

Пробвайте нашия летен пакет с 5 мисии.

All Posts
×

Almost done…

We just sent you an email. Please click the link in the email to confirm your subscription!

OKSubscriptions powered by Strikingly